Продукти:

една средна тиква;
плодове/ябълки, круши, дюли, сушени плодове/;
мед.

Начин на приготвяне:

Отрязва се похлупак от тиквата и вътрешността и се издълбава. Плодовете се нарязват на парчета и се овкусяват с меда. С тази смес се пълни тиквата. Пече се във фурна около 40 мин.

Живял през ІІ век. Застигнат от участта на повечето ранни християни, вследствие гоненията срещу привържениците на тази нова религия, св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Загива на сцената на римския колизеум, разкъсан от диви зверове.

Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Разпространен е в цялата етническа територия на България.

В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). В Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (в Родопите) и Полаз или Полязовден (в Котленско).

Най-характерен за празника е обичаят “полазване”. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Ако сполезът е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет и успех във всичко. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома и главно в стопанството.

Имен ден на Игнат.

Продукти:

3 белтъка
250 г пудра захар
1 с.л. канела
350 г ситно смлени бадеми
1 ч.л. лимонов сок

Приготвяне:

Белтъците+лимоновия сок се разбиват на твърда пяна, като постепенно се дабавя пудрата захар.

Отделят се 3 с.л. от сместа.

В останалата част се добавят канелата и бадемите и се разбърква добре.Тестото се завива в домакинско фолио и се оставя за 30 минути в хладилник. Фурната се загрява до 150 градуса. Тестото се разточва немного дебело. С малка формичка се режат звездички и се нареждат в тава с хартия за печене. Отгоре се мажат с отделената белтъчна смес. Пекат се 15 минути, след това фурната се намаля на 100 градуса и се пекат още 20 минути.

Продукти:

* 1 кг брашно
* мая за хляб колкото кибритена кутийка
* 1/2 чаена лъжица захар
* 1 чаена лъжица сол
* 1 супена лъжица олио

Начин на приготвяне:

В два пъти пресятото брашно направете “кладенче”, в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути.

Продукти:

4 бр. яйца;
250 гр сирене;
80 мл кисело мляко;
7 с.л. мазнина;
½ ч.л. сода бикарбонат;
газирана вода.

Начин на приготвяне:

1. Отворете един пакет Домашни точени кори
2. Пригответе плънката, като разбиете яйцата със сиренето
3. Прибавете киселото мляко и содата
4. В намазана с мазнина тава редете кора, плънка, лъжица мас
5. Завършете с кора
6. Така приготвената баница залейте с газирана вода или лимонада
7. Сложете я да се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна
8. След като се изпече, я поръсете с малко вода и я завийте с памучна къща.

Продукти:

1 шаран (около 2 кг.);
250 гр. гъби;
250 гр. бекон;
1 ч.ч. ориз;
2 глави кромид лук;
3 с.л. олио;
магданоз;
чубрица;
черен пипер на вкус;
сол на вкус.

Начин на приготвяне:

Гъбите, беконът и лукът се нарязват на ситно. В мазнината се запържват първо гъбите и след като поомекнат, прибавяме бекона, лука и ориза. Залива се с 1/2 ч.ч. топла вода и се задушава. Прибавят се подправките и се разбърква добре. В тава се поставя шарана и се пълни със сместта, а останалата част от нея се разпределя отстрани. На самата риба отгоре се прави цепнатина и се полива с 1-2 супени лъжици олио и с 1 ч.ч. вода. Пече се 40 мин. в умерена фурна.

В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив - смята се, че е глух - за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвия си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии светията му е подал да изпие горчива чаша.

Според вярванията, след като извади душата, светията наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.

Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.

Празникът е един от най-големите поменални обреди в календарът на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.

На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца покровител на мъртвите, се коли курбан - обикновено мъжко животно - овен или шиле.

Жените приготвят обреден хляб “рангелово блюдо” (рангелов хляб), “боговица” (богова пита) близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредната пита.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват “Вълчите празници”. Подобно на предшестващия “Мишкин ден” се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.

Продукти:

филе от бяла риба,
2 с.л. зехтин,
2 резена лимон ,
морков,
гъби,
копър,
сол.

Начин на приготяне:

Филето се посолява от двете страни. Морковите и гъбите се нарязват на кубчета. Полива се със зехтина и се слага и лимона. Завива се така, че краят на фолиото да е отгоре, за да не изтече сокът. Слага се в тавичка и се пече в загрята фурна за около 20 мин.

Заради нея той е хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г. и канонизиран от източноправославната църква.

В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, а в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий.

Най-рано култът към светеца възниква в Солун - през V в. Скоро след това е пренесен в Тракия и Македония. Похвално слово за него пише Климент Охридски

В народния календар денят на св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.

Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг.

Именници са всички с името Димитър и Димитрина. На обредната трапеза е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки.

Св. Димитър се счита за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври свършва традиционният период от Гергьовден до Димитровден за наетите сезонни работници - пастири, ратаи и др. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.

“Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято”,

гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона.

И още: “Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг”.

В деня на светеца стопаните гадаят за времето през зимата. Ако прага на дома прекрачи заможен и добър гост, здрава и плодовита ще е годината.

Пълнолуние ли е в нощта срещу празника, радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите.

Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвари, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.

В съботата преди Димитровден се прави Димитровската задушница.

Продукти:

400г листи за баница
300г пресен спанак
400г извара
1 връзка пресен лук
щипка сол
щипка суха мащерка
100г смлени орехи
200мл зеленчуково олио

Приготвяне:

Спанакът се измива листо по листо на течаща вода. Измитите листа се нарязват на тънко. Лукът се почиства от външните пера и от корените, след което се измива и нарязва на колелца. В тиган се налива 70мл олио, поръсва се щипка сол и съдът се поставя на загрят котлон. Слагат се спанакът, изварата, нарязаният лук и смлените орехи за запържване, за 10 минути. Когато са готови тиганът се оттегля и котлонът се изключва. Плънката се поръсва със суха, стрита мащерка и се разбърква. Листите се разстилат на маса или плот. Взема се тавичка за печене, дъното на която се намазва с олио. Отлистват се два листа и се слагат на дъното. Отгоре се накапва олио, поръсва се от плънката. Операцията се повтаря до изчерпване на плънката. Отгоре се завършва с две кори от листите за баница. В метална купичка се загрява 3- 4 супени лъжици от зеленчуковата мазнина. Неопечената баница се срязва на парчета. По прорезите се полива от горещото олио. Спаначникът се пече на 200 градуса 30- 40 минути. Реже се на парчета и се поднася леко изстинал.