На 8 ноември по стар български обичай празнуваме Архангеловден (Рангелов ден).

В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив - смята се, че е глух - за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвия си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии светията му е подал да изпие горчива чаша.

Според вярванията, след като извади душата, светията наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.

Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.

Празникът е един от най-големите поменални обреди в календарът на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.

На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца покровител на мъртвите, се коли курбан - обикновено мъжко животно - овен или шиле.

Жените приготвят обреден хляб “рангелово блюдо” (рангелов хляб), “боговица” (богова пита) близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредната пита.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват “Вълчите празници”. Подобно на предшестващия “Мишкин ден” се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.